П
Пащърнак
Pastinaca sativa L.
Ароматна подправка, с месест сочен корен, със сивкавобял цвят и своеобразен приятен мирис и сладникав вкус, наподобяващ магданоза и целината. Известен е още от древността и е служел за храна до XVIII век, когато е заместен от морковите и картофите. Съдържа
етерично масло, каротин, витамините В1, В2, фолиева киселина, витамин С (приблизително колкото в цитрусовите плодове), въглехидрати, белтъчини, мазнини, пектиноподобни вещества, минерални соли, миристицин, фурокумарин и др.
В националната ни кухня е намерил приложение при приготвянето на
супи, сосове, яхнии.
Пиперени зърна
Piper nigrum L.
У нас най-разпространен е черният пипер. С малко повече постоянство в магазините за
деликатеси могат да се намерят зелени и бели пиперени зърна. Зелените са
просто недозрелите плодове на пипереното растение. Сушени, мариновани
и по-рядко пресни, те се използват заради цвета и интензивния им вкус
като подправка за месни ястия и добавка в сирената и меките колбаси.
Естествено изсушените от слънцето черни зърна са с по-мек вкус. Ако от
зрелите плодове на Piper nigrum се извади вътрешността, се получават
белите пиперени зърна. вкусът им е по-остър, хапещо лют. Има готвачи,
които никога не развалят цвета на ястията си с черен пипер, а го заместват
с бял. във Франция най-често използват смес от черни и бели зърна.
Пореч
Borago officinalis L.
Нарича се още лопох и е известен преди всичко като билка. Листата му са сочни и с вкус на прясна краставица, като долните са големи, често стигат до 20 см дължина.
Цъфти през цялото лято. У нас, макар и рядко, поречът се отглежда като
салатно растение. По-често се използва за лечебни цели, тъй като има
благотворно въздействие върху бъбреците.
В Средиземноморието и в Средна Европа пореч се прибавя към различни
салати и ястия от зеле. Цветовете на пореча, подобно на цветовете на
тиквата, могат да се панират и стават много вкусни. Ако замразите
цветчета от пореч в ледени кубчета, ще получите чудесна украса за болета
и други коктейлни напитки.